8. И рече: Какъв ти е всичкий този пълк който срещнах? А той рече: За да намеря благодат пред господаря си.
9. И рече Исав: Имам много, брате мой имай ти своите си.
10. И речеЯков: Не, но моля, ако съм намерил благодат пред тебе, приими дара ми от ръцете ми, защото видях лицето ти като че видях лице Божие, и ти си се възблагодарил от мене.
11. Приими, моля, благословението ми което ти е принесено; защото ме помилва Бог, и имам всичко. И принуди го, и прие.
12. И рече: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе.
13. И рече му Яков: Господарят ми знае че децата са слаби, и имам с мене дойни овци и говеда. и ако ги принудят един само ден, всичкото стадо ще измре.
14. Нека замине, моля, господарят ми пред раба си; и аз ще карам полека според вървежа на скотовете които са пред мене, и според вървежа на децата, доде стигна при господаря си в Сиир.
15. И рече Исав: Да оставя с тебе от людете които са с мене. А той рече: Защо и това? Стига да намеря благодат пред господаря си.
16. И тъй, върна се Исав в онзи ден на пътя си в Сиир.
17. И отиде Яков в Сокхот, и съгради си къща, и за скотовете си направи кошари; за това нарече името на мястото Сокхот.
18. И като се върна Яков от Падан-арам, дойде в Салим, град Сихемов, който е в Ханаанската земя; и разположи се пред града.
19. И купи стяжанието на нивата дето простря шатъра си от синовете на Емора, отца Сихемова, за сто сребърници.
20. И постави там олтар, и нарече го Ел-елое-Израил.