29. Ръката ми е силна да ви стори зло; но Бог на отца ви нощес ми говори и рече: Пази се да не речеш на Якова ни зло ни добро.
30. И сега вече си тръгнал, понеже си много пожелал бащиния си дом; но защо си откраднал боговете ми.
31. А Яков отговори и рече Лавану: Побегнах понеже се убоях; защото рекох: Да не би отнел ти дъщерите си от мене.
32. В когото намериш боговете си, нека не живее: пред братята наши познай какво твое има у мене, и си го земи; защото не знаеше Яков че Рахил ги бе откраднала.
33. И тъй, влезе Лаван в шатъра на Якова, и в шатъра на Лиин, и в шатрите на двете рабини; но не намери. Тогаз излезе из шатъра на Лия и влезе в шатъра на Рахил.
34. А Рахил беше взела домашните идоли, и турила ги беше в седлото на камилата, и седеше на тях. И като претърси Лаван всичкия шатър, не намери.
35. А тя рече на баща си: Да се не види тежко господину моему, защото не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновенното на жените. И търси той и не намери идолите.
36. И разсъди се Яков и скара се с Лавана; и отговори Яков и рече Лавану: Що е престъплението ми? що е грешката ми, та си се завтекъл след мене с толкоз разпаление?
37. Като претърси всичката ми покъщнина, що намери от всичката покъщнина на къщата си? тури го тук пред братята ми и братята си, и да съдят междъ двамата ни.
38. Двадесет години са сега от когато съм с тебе: овците ти и козите ти не изгубиха плода си, и овните на стадото ти не изядох.