22. И помена Бог Рахил, и послуша я Бог, и отвори утробата й.
23. И зачна и роди син, и рече: Отне Бог укора ми,
24. и нарече името му Йосиф, и думаше: Приложи ще ми Господ и друг син.
25. И като роди Рахил Йосифа, рече Яков Лавану: Пусни ме да си отида на моето място и на моята земя.
26. Дай ми жените ми и децата ми за които ти работих, да си отида; защото ти знаеш работата ми която ти работих.
27. А Лаван му рече: Ако съм намерил благодат пред тебе; слушай. Забележвам че Господ ме благослови заради тебе.
28. И рече: Определи ми заплатата си, и ще ти я дам.
29. А той му рече: Ти знаеш как ти работих, и как станаха скотовете ти с мене.
30. Защото колкото имаше преди мене бяха малко, а сега нараснаха и много са; и Господ те благослови с моето дохождане. И сега, кога ще работя аз и за моя дом?
31. И той рече: Какво да ти дам? А Яков рече: Не ми давай нищо: ако ми направиш това нещо, пак ще паса стадото ти и ще го пазя.