21. И после роди дъщеря, и нарече името й Дина.
22. И помена Бог Рахил, и послуша я Бог, и отвори утробата й.
23. И зачна и роди син, и рече: Отне Бог укора ми,
24. и нарече името му Йосиф, и думаше: Приложи ще ми Господ и друг син.
25. И като роди Рахил Йосифа, рече Яков Лавану: Пусни ме да си отида на моето място и на моята земя.
26. Дай ми жените ми и децата ми за които ти работих, да си отида; защото ти знаеш работата ми която ти работих.
27. А Лаван му рече: Ако съм намерил благодат пред тебе; слушай. Забележвам че Господ ме благослови заради тебе.
28. И рече: Определи ми заплатата си, и ще ти я дам.
29. А той му рече: Ти знаеш как ти работих, и как станаха скотовете ти с мене.
30. Защото колкото имаше преди мене бяха малко, а сега нараснаха и много са; и Господ те благослови с моето дохождане. И сега, кога ще работя аз и за моя дом?
31. И той рече: Какво да ти дам? А Яков рече: Не ми давай нищо: ако ми направиш това нещо, пак ще паса стадото ти и ще го пазя.
32. Да премина днес през всичкото ти стадо, и да отлъчам от там всяка капчеста и пъстра овца, и всяко черникаво между агнетата, и пъстра и капчеста между козите; и те да са заплатата ми.
33. И за напред правдата ми ще свидетелствува за мене когато дойде да видиш заплатата ми: всичко което не е капчесто и пъстро между козите, и черникаво между агнетата, то е крадено у мене.
34. И рече Лаван: Ето, нека бъде по твоята дума.
35. И в онзи ден отлъчи Лаван пръчкавите ярци, и пъстрите, и всичките капчести и пъстри кози, и всичките на които имаше бяло, и всичките черникави между агнетата, и даде го в ръцете на синовете си.
36. И постави три дни път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалото стадо на Лавана.