1. И когато видя Рахил че не раждаше чада Якову, завидя Рахил на сестра си, и рече Якову: Дай ми чада: ако ли не, аз умирам.
2. И разгневи се Яков на Рахил, и рече: Да ли съм аз вместо Бога, който е лишил утробата ти от плод?
3. И тя рече: Ето рабинята ми Вала: влез при нея, и ще роди на коленете ми, за да придобия и аз чада от нея.
4. И даде му Вала рабинята си за жена; и влезе Яков при нея.
5. И зачна Вала и роди син на Якова.
6. И рече Рахил: Бог отсъди съдбата ми, и послуша гласа ми, и даде ми син; за това нарече името му Дан.
7. И зачна пак Вала рабинята на Рахил, и роди втори син на Якова.
8. И рече Рахил: Силна борба се борих със сестра си, и надвих; и нарече името му Нефталим.
9. А когато видя Лия че престана да ражда, взе рабинята си Зелфа и даде я Якову за жена.
10. И Зелфа рабинята Лиина роди син на Якова.
11. И рече Лия: Благополучие иде; и нарече името му Гад.
12. И роди Зелфа рабинята Лиина втори син на Якова.
13. И рече Лия: Блажена аз, защото блажена ще ме именуват жените; и нарече името му Асир.
14. И през дните на жетвата на житото, отиде Рувим и намери на полето мандрагори, и донесе ги на майка си Лия. А Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагорите на сина си.
15. И тя й рече: Малко ли ти е дето си взела мъжа ми? и искаш да земеш и мандрагорите на сина ми? А Рахил рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тази нощ за мандрагорите на сина ти.
16. И като дойде Яков вечерта от полето, излезе Лия да го посрещне, и рече: При мене ще влезнеш, защото те наемнах наистина с мандрагорите на сина си. И лежа с нея оназ нощ.
17. И послуша Бог Лия; и зачна и роди Якову пети син.