50. А Лаван и Ватуил отговориха и рекоха: От Господа стана това нещо: ние не можем да ти речем ни зло ни добро.
51. Ето, Ревека пред тебе: земи я и иди, и нека бъде жена на сина на господина твоего, както е Господ рекъл.
52. И като чу рабът Авраамов думите им, поклони се до земята Господу.
53. И извади рабът сребърни и златни украшения и облекла та даде на Ревека: даде още скъпи дарове на брата й и на майка й.
54. И ядоха и пиха, той и человеците които бяха дошли с него, и пренощуваха. И като станаха на сутринта, рече: Изпроводете ме към господаря ми.
55. И рекоха брат й и майка й: Нека поседи момата с нас до десетина дни: после нека иде.
56. И рече им: Не ме спирайте, защото Господ благоустрои пътя ми: изпроводете ме да ида при господаря си.
57. И те рекоха: Да повикаме момата, и да попитаме какво ще рече тя.
58. И повикаха Ревека, и рекоха й: Отхождаш ли с тогоз человека? И тя рече: Отхождам.