31. И рече: Влез, благословени от Господа; защо стоиш вън? Аз ти приготвих къщата и място за камилите.
32. И влезе человекът в къщи; и разтовари камилите му, и даде слама и храна на камилите, и вода за умиване на нозете му и на нозете на человеците които бяха с него.
33. И предложено биде пред него ястие; но той рече: Не ща да ям доде не кажа работа си; и Лаван рече: Казвай.
34. И рече: Аз съм раб Авраамов;
35. и Господ благослови господина моего премного, и стана велик; и даде му овци, и говеда, и сребро, и злато, и раби, и рабини, и камили, и осли.
36. И Сарра, жената на господина моего, роди син господину моему като беше вече остаряла; и даде му той все що има.
37. И закле ме господин мой и рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на Хананейците на които в земята аз живея;
38. но да отидеш в дома на отца ми, и в рода ми, и да вземеш жена за сина ми.
39. И рекох господину моему: Може да не ще жената да дойде подире ми.
40. А той ми рече: Господ пред когото ходя ще изпроводи ангела си с тебе и ще благоустрои пътя ти; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от дома на отца ми.
41. Тогаз ще бъдеш свободен от заклеването ми когато отидеш при рода ми, и не ти дадат; тогаз ще бъдеш свободен от заклеването ми.
42. И като дойдох днес на извора, рекох: Господи, Боже на господина моего Авраама, моля, ако си благоустроил пътя ми по който аз отхождам,
43. ето, аз стоя при водния извор: момата, която излезе да налее вода, и на която река: Я ме напой с малко вода от водоноса си,
44. и тя ми рече: И ти пий, ще извадя още и за камилите ти, тя нека е жената която е отредил Господ за сина на моя господин.
45. И преди да престана да думам в сърдцето си, ето, Ревека излизаше с водоноса на рамото си, и слезе на извора и наля; и рекох й: Я ме напой;
46. и тя побърза и сне водоноса си от рамото си, и рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; и тъй, пих аз, и напои и камилите.
47. И попитах я и рекох: чия си дъщеря? и тя рече: Дъщеря съм на Ватуила сина Нахорова, когото му роди Мелха. И турих обецата на лицето й и гривните на ръцете й.
48. И наведох се та се поклоних Господу, и благослових Господа Бога на господина моего Авраама, който ме доведе по правия път, да взема за сина му дъщерята на брата на господина моего.
49. Сега прочее, ако искате да сторите милост и истина господину моему, кажете ми; ако ли не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.
50. А Лаван и Ватуил отговориха и рекоха: От Господа стана това нещо: ние не можем да ти речем ни зло ни добро.