20. И тутакси изля водоноса си в поилото, и завтече се на кладенеца да извади още, и извади за всичките му камили.
21. А человекът се чудеше с нея, и мълчеше, за да познае дали е благоустроил Господ пътя му, или не.
22. И като престанаха камилите да пият, взе человекът една златна обеца, тежка половин сикл, и две гривни за ръцете й тежки десет сикли от злато,
23. и рече: чия дъщеря си ти? я ми кажи: намерва ли се в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?
24. И тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила сина Мелхин, когото е родила Нахору.
25. Рече му още: Има у нас и слама, и храна много, и място за пренощуване.