15. И преди да престане той да говори, ето, излазяше Ревека, която беше се родила Ватуилу, сину на Мелха, жена на Нахора Авраамовия брат, и на рамото й водоносът й.
16. А момата беше твърде красна на глед, девица, и мъж не беше познала, и тъй, като слезе на извора, напълни водоноса си, и възлязваше.
17. А рабът се завтече да я посрещне и рече: Я ме напой малко вода от водоноса си.
18. А тя рече: Пий, господине мой; и побърза и сне водоноса си на ръката си и напои го.
19. И като го напои рече: И за камилите ти ще извадя, доде се напият всичките.
20. И тутакси изля водоноса си в поилото, и завтече се на кладенеца да извади още, и извади за всичките му камили.
21. А человекът се чудеше с нея, и мълчеше, за да познае дали е благоустроил Господ пътя му, или не.
22. И като престанаха камилите да пият, взе человекът една златна обеца, тежка половин сикл, и две гривни за ръцете й тежки десет сикли от злато,
23. и рече: чия дъщеря си ти? я ми кажи: намерва ли се в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?
24. И тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила сина Мелхин, когото е родила Нахору.
25. Рече му още: Има у нас и слама, и храна много, и място за пренощуване.