16. И заповяда Господ Бог Адаму и рече: От всяко дърво на рая свободно да ядеш;
17. а от дървото на познаване на добро и на зло, да не ядеш от него; защото в който ден ядеш от него непременно ще умреш.
18. И рече Господ Бог: Не е добро человекът да е сам: ще му направя помощник приличен нему.
19. И създаде Господ Бог от земята всичките полски животни и всичките небесни птици, и приведе ги при Адама за да види как ще ги наименува; и каквото име дадеше Адам на всяко одушевлено, това му стана името.
20. И тури Адам имена на всичките скотове и на птиците небесни и на всичките зверове полски; но за Адама не се намери помощник приличен нему.
21. И нанесе Господ Бог на Адама изстъпление, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.