5. И викаха на Лота, и говореха му: Де са мъжете, които дойдоха у тебе таз нощ? изведи ни ги, да ги познаем.
6. А Лот излезе при тях пред вратата, и затвори вратата зад себе си,
7. и рече: Моля ви се, братя мои, недейте струва таквоз зло.
8. Ето, имам две дъщери които мъж не са познали: да ви изведа тях вън, и сторете с тях каквото ви е угодно; само на тези мъже да не сторите нищо, понеже за това влязоха под покрива на стрехата ми.
9. А те рекоха: Махни се татък. И рекоха: Той дойде тука пришлец: иска още и съдия да е; сега ще озлобим тебе повече от тях. И пресилваха премного человека Лота, и приближиха да разбият вратата.
10. А мъжете простряха ръце, и дръпнаха Лота при себе си в къщи, и затвориха вратата.
11. А поразиха със слепота человеците, които бяха при вратата на къщата, от малък до голям, тъй щото изнемощяха да търсят вратата.
12. И рекоха мъжете Лоту: Имаш ли тука другиго някого? Зет, или синове, или дъщери, или когото другиго имаш в града, изведи ги из това място,
13. защото ний ще съсипем това място, понеже голям стана викът им пред Господа, и проводи ни Господ да го погубим.
14. И тъй, излезе Лот и говори на зетевете си които щяха да земат дъщерите му, и рече: Станете и излезте из това място, защото ще съсипе Господ града. Но на зетевете му се видя че се шегува.
15. И когато стана зора, принуждаваха ангелите Лота, и казваха: Стани, земи жена си и двете си дъщери които се намерват тук, за да не погинеш и ти в беззаконието на този град.
16. Но той като се бавеше, мъжете, понеже го пожали Господ, хванаха за ръка него и жена му и двете му дъщери, и изведоха го, и оставиха го вън от града.