15. И когато стана зора, принуждаваха ангелите Лота, и казваха: Стани, земи жена си и двете си дъщери които се намерват тук, за да не погинеш и ти в беззаконието на този град.
16. Но той като се бавеше, мъжете, понеже го пожали Господ, хванаха за ръка него и жена му и двете му дъщери, и изведоха го, и оставиха го вън от града.
17. И когато ги изведоха вън, рече единът: Бягай за живота си: да не погледнеш назад, и да се не спреш въ всичка тази околност; бягай на гората, за да не погинеш.
18. И рече им Лот: Не, Господи!
19. Ето, раб твой намери благодат пред тебе, и възвеличил си милостта си която си направил мене, че си упазил живота ми; но аз не ще мога да побягна на гората, за да ме не постигне злото и умра.
20. Ето, моля, този град е близу, да прибегна там, и малък е: нека там да побягна: не е ли малък? и ще се упази животът ми.
21. И рече му: Ето, послушах те за това нещо, да не разоря този град за който ти говори.
22. Побързай да побегнеш там, защото аз не мога да направя делото си доде не стигнеш ти там. Затова нарече името на този град Сигор.
23. Слънцето изгрея на земята когато Лот влезе в Сигор.
24. И одъжди Господ на Содома и Гомора жупел и огън от Господа из небето.
25. И порази тези градове, и всичката околност, и всичките жители на градовете, и растенията на земята.
26. Но жена му вслед него погледна назад, и стана стълп от сол.