10. А мъжете простряха ръце, и дръпнаха Лота при себе си в къщи, и затвориха вратата.
11. А поразиха със слепота человеците, които бяха при вратата на къщата, от малък до голям, тъй щото изнемощяха да търсят вратата.
12. И рекоха мъжете Лоту: Имаш ли тука другиго някого? Зет, или синове, или дъщери, или когото другиго имаш в града, изведи ги из това място,
13. защото ний ще съсипем това място, понеже голям стана викът им пред Господа, и проводи ни Господ да го погубим.
14. И тъй, излезе Лот и говори на зетевете си които щяха да земат дъщерите му, и рече: Станете и излезте из това място, защото ще съсипе Господ града. Но на зетевете му се видя че се шегува.
15. И когато стана зора, принуждаваха ангелите Лота, и казваха: Стани, земи жена си и двете си дъщери които се намерват тук, за да не погинеш и ти в беззаконието на този град.
16. Но той като се бавеше, мъжете, понеже го пожали Господ, хванаха за ръка него и жена му и двете му дъщери, и изведоха го, и оставиха го вън от града.
17. И когато ги изведоха вън, рече единът: Бягай за живота си: да не погледнеш назад, и да се не спреш въ всичка тази околност; бягай на гората, за да не погинеш.
18. И рече им Лот: Не, Господи!
19. Ето, раб твой намери благодат пред тебе, и възвеличил си милостта си която си направил мене, че си упазил живота ми; но аз не ще мога да побягна на гората, за да ме не постигне злото и умра.
20. Ето, моля, този град е близу, да прибегна там, и малък е: нека там да побягна: не е ли малък? и ще се упази животът ми.
21. И рече му: Ето, послушах те за това нещо, да не разоря този град за който ти говори.
22. Побързай да побегнеш там, защото аз не мога да направя делото си доде не стигнеш ти там. Затова нарече името на този град Сигор.
23. Слънцето изгрея на земята когато Лот влезе в Сигор.
24. И одъжди Господ на Содома и Гомора жупел и огън от Господа из небето.
25. И порази тези градове, и всичката околност, и всичките жители на градовете, и растенията на земята.