5. И рече Сара Авраму: Заради тебе ми става неправда. Дадох рабинята си в твоите обятия; и като видя тя че зачна, аз съм презряна пред очите й: Господ да съди между мене и тебе.
6. А Аврам рече на Сара: Ето, рабинята ти е в твоята ръка: стори й както е угодно пред очите ти. И употреби я Сара зле; и тя побягна от лицето й.
7. И намери я ангел Господен близу при извора водни, в пустинята, близу при извора на пътя към Сур.
8. И рече: Агар, рабине Сарина, от де идеш? и къде отиваш? А тя рече: бягам от лицето на Сара госпожата си.
9. И рече й ангел Господен: Върни се при госпожата си, и покори се под ръцете й.
10. Рече й още ангел Господен: Ще преумножа семето ти, така що да се не изброява заради множеството.
11. И рече й ангел Господен: Ето, ти си зачнала, и ще родиш син, и ще наречеш името му Исмаил; защото чу Господ скръбта ти.
12. И той ще бъде человек като див осел: ръката му ще бъде против всекиго, и ръката на всекиго против него; и пред лицето на всичките си братя ще се насели.
13. И призова Агар името на Господа който й говореше: Ти си Бог на видението ми; защото рече: Виждам ли аз тук подир видението си?
14. Затова този кладенец се наименува кладенец Лахай-рои: ето, той е между Кадис и Варад.
15. И роди Агар на Аврама син; и Аврам нарече името сина си когото роди Агар, Исмаил.
16. А Аврам беше на осемдесет и шест години когато Агар роди Исмаила Авраму.