2. И когато тръгнаха от изток, намериха поле в земята Сенаар; и населиха се там.
3. И рекоха си един на други: Елате, да направим кирпичи и да ги изпечем в огън. И употребиха кирпичите вместо камене, а смолата употребиха вместо кал.
4. И рекоха: Елате, да си съградим град и стълп на който върхът да стига до небето; и да си придобием име, за да се не разсеем по лицето на всичката земя.
5. А Господ слезе да види града и стълпа който градяха человеческите синове.
6. И рече Господ: Ето един народ, и всички имат един език, и начнаха да правят това: и сега не ще може да им се възбрани всичко което са намислили да направят.
7. Елате, да слезем, и да смесим там езика им, щото единият да не разумява езика на другия.
8. И разся ги Господ от там по лицето на всичката земя; и престанаха да зидат града.
9. За това се нарече името му Вавилон (смешение); защото там смеси Господ езика на всичката земя, и от там ги разся Господ по лицето на всичката земя.
10. Това е родословието Симово: Сим беше на сто години когато роди Арфаксада, две години след потопа:
11. и живя Сим откак роди Арфаксада петстотин лета, и роди синове и дъщери.
12. И Арфаксад живя тридесет и пет лета, и роди Сала;
13. и живя Арфаксад откак роди Сала четиристотин и три лета, и роди синове и дъщери.
14. И Сала живя тридесет лета, и роди Евера;
15. и живя Сала откак роди Евера четиристотин и три лета, и роди синове и дъщери.