9. И отиде Азаил да го посрещне като взе дар в ръката си, и от всяко добро от Дамаск четиридесет камили товар; и отиде та застана пред него и рече: Син ти Венадад Сирийският цар прати ме при тебе и казва: Ще се съвзема ли от тази болест?
10. И рече му Елисей: Иди, кажи му: Ей, ще се съвземеш: но Господ ми яви че непременно ще умре.
11. И утвърди лицето си на него без да мръдне доде се засрами той; и плака человекът Божий.
12. И рече Азаил: Зощо плачеш, господине мой? А той отговори: Защото зная колко зло ще сториш на Израилевите синове: твърдините им ще предадеш на огън, и юношите им ще избиеш с меч, и младенците им ще съкрушиш, и непраздните им ще разпориш.
13. И рече Азаил: Но що е рабът ти, псето, та да направи това голямо нещо? И рече Елисей: Господ ми показа че ти ще се въцариш над Сирия.
14. Тогаз тръгна от Илисея та дойде при господаря си; а той му рече : Що ти каза Елисей? И отговори: Рече ми: Ей, ще се съвземеш.
15. А на другия ден взе завивката, и като я натопи в вода разпростря по лицето му; и умря; а вместо него въцари се Азаил.
16. И в петото лято на Иорама сина на Ахаава Израилевия цар, когато царуваше Иосафат над Юда, въцари се Иорам синът на Иосафата Юдиния цар.
17. На възраст тридесет и две години бе когато се въцари, и царува осем години в Ерусалим.
18. И ходи в пътя на Израилевите царе както направи Ахаавовът дом, защото Ахаавова дъщеря беше жена му; и направи зло пред Господа.
19. Но Господ не рачи да изтреби Юда, заради Давида раба си, както му рече че ще му даде светилник и на синовете му въ век.