3. А след свършъка на седемте години, върна се жената от земята на Филистимците; и излезе да извика към царя за къщата си и за нивите си.
4. И говори царят на Гиезия, слугата на человека Божий, и рече: Я ми прикажи всичките големи дела които направи Елисей.
5. И като приказваше на царя как бе съживил мъртвия, ето, жената на която сина беше съживил той извика към царя за къщата си и за нивите си. И рече Гиезий: Господарю мой царю, тая е жената, и този е син й когото съживи Елисей.
6. И попита царят жената, и тя му приказа работата. Тогаз й даде царят един скопец, и рече: Повърни всичките й неща и всичките произведения от нивите й от който ден е оставила земята до сега.
7. А Елисей отиде в Дамаск. А Венадад Сирийският цар бе болен; и известиха му и рекоха: человекът Божий дойде до тук.
8. И рече царят Азаилу: Вземи в ръката си дар та иди да посрещнеш человека Божий, и попитай чрез него Господа: Ще се съвзема ли от тази болест?
9. И отиде Азаил да го посрещне като взе дар в ръката си, и от всяко добро от Дамаск четиридесет камили товар; и отиде та застана пред него и рече: Син ти Венадад Сирийският цар прати ме при тебе и казва: Ще се съвзема ли от тази болест?
10. И рече му Елисей: Иди, кажи му: Ей, ще се съвземеш: но Господ ми яви че непременно ще умре.
11. И утвърди лицето си на него без да мръдне доде се засрами той; и плака человекът Божий.
12. И рече Азаил: Зощо плачеш, господине мой? А той отговори: Защото зная колко зло ще сториш на Израилевите синове: твърдините им ще предадеш на огън, и юношите им ще избиеш с меч, и младенците им ще съкрушиш, и непраздните им ще разпориш.