5. И станаха като мръкнуваше за да влязат в Сирийския стан; и когато дойдоха до края на Сирийския стан, ето, нямаше человек там.
6. Защото Господ беше направил да се чуе в стана на Сирийците тропот от колесници и тропот от коне, тропот от голяма войска; и рекоха си един на друг: Ето, Израилевът цар е наемнал против нас Хетейските царе и Египетските царе за да дойдат върх нас.
7. Заради това станаха та побягнаха в тъмнината, и оставиха шатрите си, и конете си, и ослите си, стана както беше, и побягнаха за живота си.
8. И когато тези прокажени отидоха до края на стана, влязоха в един шатър та ядоха и пиха, и взеха от там сребро и злато и дрехи, и отидоха та ги скриха; и върнаха се та влязоха в друг шатър, и взеха други от там, и отидоха та скриха и тях.
9. Тогаз рекоха помежду си: Ние не правим добре: този ден е ден на добри известия, а ние мълчим: ако чакаме до развиделението на зората, някоя беда ще ни сполети; нека прочее отидем да известим това в дома царев.