15. И върна се при Божия человек, той и всичкото му спътство, и дойде та застана пред него и рече: Ето, сега познах че няма Бог в всичката земя освен в Израил; за това, сега приими, моля, благословение от раба си.
16. А той рече: Жив Господ пред когото предстоя, не ща да приема. А той го принуждаваше да приеме; но не рачи.
17. И Нееман рече: Ако ли не, то нека се даде, моля, на раба ти за две мъски товар от тази пръст; защото рабът ти не ще да принося от днес нататък всесъжение нито жъртва на други богове, но само Господу.
18. Това нещо нека прости Господ на раба ти, дето, когато влазя господарят ми в дома на Римона за да се поклони там, и се подпира на ръката ми, и аз се кланям в дома на Римона: като се кланям в дома на Римона, Господ нека прости раба ти за това нещо!
19. И рече му: Иди с мир. И отиде от него едно малко разстояние.
20. Тогаз Гиезий, слугата на Елисея Божия человек, рече: Ето, господарят ми пожали Неемана тогоз Сирийца та не взе от ръката му онова което донесе; но, жив Господ, аз ще се завтека след него и ще взема нещо от него.
21. И завтече се Гиезий вслед Неемана. И когато го видя Нееман че тича след него, скокна от колесницата да го посрещне, и рече: Добре ли сте?
22. А той рече: добре. Господарят ми ме проводи и рече: Ето, този час дойдоха при мене от гората Ефрем двама млади от синовете на пророците; дай им, моля, един талант сребро и две премени дрехи.
23. И рече Нееман: Благоволи да вземеш два таланта. И принуди го: и върза двата таланта сребро в два мешца с две премени дрехи, и тури ги на двама от рабите си, та ги носеха пред него.
24. И когато дойде до хълма, взе ги от ръцете им та ги скри в дома; и отпусна мъжете, та си отидоха.
25. А той влезе та застана пред господаря си. И рече му Елисей: От де, Гиезие? А той рече: Рабът ти не е ходил никъде.
26. И рече му: Не бе ли отишло сърдцето ми с тебе когато се върна человекът от колесницата си да те посрещне? Време ли е да вземеш сребро, и да вземеш дрехи, и маслини, и лозия, и овци, и говеда, и раби, и рабини?
27. Заради това проказата на Неемана ще се залепи у тебе и у семето ти во век. И излезе от лицето му прокажен като сняг.