1. А Нееман, войводата на Сирийския цар, бе мъж велик пред господаря си, и почитаем, понеже Господ чрез него даде спасение на Сирия; и человекът беше силен с крепост, но прокажен.
2. И излязоха Сирийците с пълкове та доведоха пленница от Израилевата земя една малка мома; и слугуваше на Неемановата жена.
3. И рече на господарката си: Дано да беше господарят ми пред пророка който е в Самария, и той би го изцелил от проказата му!