28. А тя рече: Да ли исках син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?
29. Тогаз рече на Гиезия: Препаши чреслата си, и вземи тоягата ми в ръка та иди: ако срещнеш человек, да го не поздравиш, и ако те поздрави някой, да му не отговориш; и тури тоягата ми върх лицето на детето.
30. А майката на детето рече: Жив Господ и жива душата ти, не ща да те оставя. И стана та отиде след нея.
31. А Гиезий отиде преди тях, и тури тоягата върх лицето на детето; но ни глас нито слушаше. За това се върна да го посрещне, и му извести и рече: Не се събуди детето.
32. И когато влезе Елисей в дома, ето детето мъртво, положено на одъра му.
33. Влезе прочее та затвори вратата след тях си двамината, и помоли се Господу.
34. И възлезе та легна върх детето, и тури устата си върх устата му, и очите си върх очите му, и ръцете си върх ръцете му, и простря се върх него; и стопли се плътта на детето.
35. После се оттегли та ходеше в дома кога тук и кога там; и възлезе пак та се простре върх него; и детето кихна до седем пъти, и отвори детето очите си.
36. Тогаз викна Гиезия и рече: Повикай тази Сунамка. И повика я: и когато влезе при него рече й: Вземи сина си.
37. И тя влезе, и падна на нозете му та се поклони до земята и дигна сина си та излезе.
38. А Елисей се върна в Галгал; и имаше глад в земята; и синовете на пророците седяха пред него. И рече на слугата си: Тури големия котел та свари вариво за синовете на пророците.
39. И излезе един на полето за да набере зеленище, и намери диво растение, и набра от него диви тиквички та напълни дрехите си; и като се върна сряза ги в котела на варивото, понеже не ги познаха.
40. После насипаха на человеците да ядат; и като ядоха от варивото, извикаха и рекоха: человече Божий, смърт има в котела! И не могоха да ядат.
41. А той рече: Донесете брашно. И хвърли го в котела. Сетне рече: Сипи на людете да ядат. И нямаше нищо лошо в котела.