17. Тогаз рече: Каква е тая могила която аз гледам? И градските мъже му рекоха: Тя е гробът на человека Божий който дойде от Юда та прогласи тези дела които ти направи против Ветилския олтар.
18. И рече: Оставете го: да не поклати никой костите му. И упазиха костите му с костите на пророка който дойде от Самария.
19. Всичките още домове на високите места които бяха в градовете на Самария, които направиха Израилевите царе за да прогневят Господа, Иосия ги отмахна, и направи им според всичките дела които направи в Ветил.
20. И закла на олтарите всичките жреци от високите места които бяха там, и изгори върх тях человечески кости; и върна се в Ерусалим.
21. Тогаз заповяда царят на всичките люде и рече: Направете пасхата Господу Богу вашему, както е писано в тази книга на завета;
22. защото не стана такваз пасха от дните на съдиите които съдиха Израиля, нито в всичките дни на Израилевите царе и на Юдините царе,
23. каквато стана Господу в Ерусалим тая пасха в осемнадесетото лято на цар Иосия.
24. Отмахна още Иосия и бесовъпрошателите, и вълшебниците, домашните идоли, и кумирите, и всичките мерзости които се видяха в Юдината земя и в Ерусалим, за да свърши думите на закона, писаните в книгата която намери Хелкия свещеникът в дома Господен.
25. И подобен нему не е бил преди него цар който да се е обърнал към Господа с всичкото си сърдце, и с всичката си душа, и с всичката си сила, според всичкия Мойсеев закон; нито настана след него подобен нему.
26. Но Господ не се повърна от яростта на големия си гняв, защото се разпали гневът му против Юда заради всичките прогневения с които го прогневи Манасия.
27. И рече Господ: И Юда ще отметна от лицето си както отметнах Израиля, и ще отхвърля този град Ерусалим който избрах, и дома за който рекох: Името ми ще бъде там.