17. Но като го принудиха толкоз щото се посрами, рече: Изпратете. Изпратиха прочее петдесет мъже, та търсиха три дни, но го не намериха.
18. И когато се върнаха при него, (защото остана в Иерихон,) рече им: Не рекох ли ви: Не отивайте?
19. И рекоха градските мъже Елисею: Ето сега, положението на града е добро, както господарят ви види; но водите са лоши, и земята е безплодна.
20. И рече: Донесете ми ново блюдо, и турете сол в него. И донесоха му.
21. И излезе при източника на водата та хвърли солта там, и рече: Така говори Господ: Изцелих тези води: не ще да бъде вече от тях смърт или безплодие.
22. И изцелиха се водите дори до този ден, според Елисеевото слово което говори.
23. И възлезе от там в Ветил; и като възлизаше по пътя, излязоха из града малки деца та му се присмиваха и казваха му: Възлизай, плешиве! възлизай, плешиве!
24. А той се обърна назад, и като ги видя прокле ги в името Господне. И излязоха из дъбравата две мечки та разкъсаха от тях четиридесет и две деца.
25. И отиде от там в гората Кармил, и от там се върна в Самария.