12. А Елисей гледаше, и викаше: Отче мой, отче мой, колесница Израилева, и конница негова! И не го видя вече; и хвана дрехите си та ги разкъса на два къса.
13. И като дигна Илиевия кожух който падна от него, върна се и застана на брега на Иордан.
14. И взе Илиевия кожух който падна от него та удари водата, и рече: Де е Господ Бог Илиев? И като удари и той водата, раздели се от тук и от тук; и премина Елисей.
15. И като го видяха синовете на пророците които бяха в Иерихон от среща, рекоха: Илиевий дух почива в Елисея. И дойдоха да го посрещнат, и му се поклониха доземи.
16. И рекоха му: Ето сега, има петдесет силни мъже с рабите ти; нека отидат, молим, да потърсят господаря ти, да го не е дигнал Духът Господен и го е хвърлил на някоя гора или в някой дол. И рече: Не изпращайте.
17. Но като го принудиха толкоз щото се посрами, рече: Изпратете. Изпратиха прочее петдесет мъже, та търсиха три дни, но го не намериха.
18. И когато се върнаха при него, (защото остана в Иерихон,) рече им: Не рекох ли ви: Не отивайте?
19. И рекоха градските мъже Елисею: Ето сега, положението на града е добро, както господарят ви види; но водите са лоши, и земята е безплодна.
20. И рече: Донесете ми ново блюдо, и турете сол в него. И донесоха му.
21. И излезе при източника на водата та хвърли солта там, и рече: Така говори Господ: Изцелих тези води: не ще да бъде вече от тях смърт или безплодие.