22. Но ако ми речете: На Господа Бога нашего уповаем, - не е ли той на когото високите места и олтарите отне Езекия, и рече на Юда и на Ерусалим: Пред този олтар ще се поклоните в Ерусалим?
23. Сега прочее дай залози на господаря ми Асирийския цар; а аз ще ти дам две тисящи коне, ако можеш от твоя страна да дадеш всадници върх тях.
24. И как ще върнеш ти назад лицето на един местоначалник от най-малките раби на господаря ми, та си уповал на Египет за колесници и за конници?
25. Сега без Господа ли възлязах на това място за да го съсипя? Господ ми рече: Възлез върх тази земя та я съсипи.
26. Тогаз Елиаким Хелкиевът син, и Шевна, и Иоах рекоха на Рапсака: Говори, молим на рабите си по Сирийския език, защото го разумяваме; и не ни говори Юдейски, да чуят людете които са на стената.
27. Но Рапсак им рече: Да ли само при господаря ти и при тебе ме проводи господарят ми да говоря тези думи? Не при мъжете ли които седят на стената, да ядат с вас наедно лайната си, и да пият пикочта си?
28. Тогаз Рапсак застана та извика Юдейски с голям глас, и говори и рече: Слушайте думата на великия цар, Асирийския цар:
29. така говори царят: Да ви не прелъстява Езекия; защото не ще може да ви избави от ръката му;
30. и да ви не прави Езекия да уповавате на Господа като казва: Господ непременно ще ни избави, и този град няма да бъде предаден в ръката на Асирийския цар.
31. Не слушайте Езекия; защото така говори Асирийският цар: Направете съгласие с мене и излезте при мене; и яжте всеки от лозето си, и всеки от смоковницата си, и пийте всеки от водата на щерната си
32. доде дойда та ви взема в земя подобна на вашата земя, земя на жито и вино, земя на хляб и лозя, земя на елей и мед, за да живеете и да не умрете; и не слушайте Езекия, защото ви прелъщава като казва: Господ ще ни избави.