9. Нямаше в ковчега друго освен двете каменни плочи които Мойсей положи там в Хорив, дето Господ направи завет с Израилевите синове когато излязоха из Египетската земя.
10. И като излязоха свещениците из светилището, облакът изпълни дома Господен;
11. и не можаха свещениците да застанат за да служат от облака, защото славата Господня изпълни дома Господен.
12. Тогаз говори Соломон: Господ рече че ще обитава в мрак:
13. съградих ти дом за обитание, място за да обитаваш вечно.
14. И обърна царят лицето си та благослови всичкото Израилево събрание; и всичкото Израилево събрание стоеше.
15. И рече: Благословен Господ Бог Израилев който свърши чрез ръката си онова което говори с устата си на Давида отца ми и рече:
16. От който ден изведох людете си Израиля из Египет не избрах от всичките Израилеви племена ни един град за да се съгради дом щото да е името ми там; но избрах Давида за да е над людете ми Израиля.
17. И дойде в сърдцето на Давида отца ми да съгради дом на името на Господа Бога Израилева.
18. Но Господ рече на Давида отца ми: Понеже дойде в сърдцето ти да съградиш дом на името ми, добре си направил че е дошло това в сърдцето ти.
19. Ти обаче няма да съградиш дома; но син ти който ще излезе из чреслата ти, той ще съгради дома на името ми.
20. Господ прочее изпълни словото си което говори; и аз възстанах вместо Давида отца си, и седнах на Израилевия престол както говори Господ, и съградих дома на името на Господа Бога Израилева.
21. И приготвих там място за ковчега, в който е заветът Господен когото направи с отците ни когато ги изведе из Египетската земя.
22. И застана Соломон пред олтаря Господен, пред всичкото Израилево събрание, и разпростря ръцете си към небето
23. и рече: Господи Боже Израилев, няма Бог подобен тебе на небето горе и на земята долу, ти който пазиш завета и милостта към рабите си които ходят пред тебе с всичкото си сърдце,
24. ти който си упазил към раба си Давида отца ми това което му си говорил, и говорил си с устата си, и свършил с ръката си, както в този ден.
25. И сега, Господи Боже Израилев, упази към раба си Давида отца ми онова което си говорил ти нему и рекъл: Няма да ти оскудее мъж който да седи пред мене на Израилевия престол, само ако внимават синовете ти в пътя си, за да ходят пред мене както ти ходи пред мене.
26. Сега прочее, Боже Израилев, нека се утвърди, моля, словото ти което говори ти на раба си Давида отца ми.
27. Но ще обитава ли наистина Бог на земята? Ето, небето и небето на небесата не са доволни да те вместят, колко по-малко този дом който съградих!