54. И като свърши Соломон да прави всичката тази молитва и това моление към Господа, стана отпред олтаря Господен дето бе коленичил с ръце прострени към небето.
55. И застана та благослови всичкото събрание на Израиля с голям глас, и рече:
56. Благословен Господ който даде упокоение на людете си Израиля по всичко колкото се обеща: не падна нито една от всичките добри думи които говори чрез ръката на Мойсея раба си.
57. Дано бъде Господ Бог наш с нас както бе с отците ни, да ни не остави нито да ни отхвърли!
58. да преклони сърдцата ни към себе си щото да ходим по всичките му пътища, и да пазим заповедите му, и повеленията му, и съдбите му които заповяда на отците ни!
59. И тези мои думи с които се помолих пред Господа да се дене и ноще близу при Господа Бога нашего, за да защити правото на раба си, и правото на людете си Израиля, според нуждата на всеки ден;
60. за да познаят всичките народи на земята че Иеова той е Бог: няма друг.
61. Нека прочее бъде сърдцето ви съвършено към Господа Бога нашего, за да ходите в повеленията му и да съхранявате заповедите му както в този ден.