4. И възнесоха ковчега Господен, и скинията на събранието, и всичките свети съсъди които бяха в скинията: свещениците и Левитите ги възнесоха.
5. И цар Соломон и всичкото събрание на Израиля които се бяха събрали при него бяха с него пред ковчега, и жъртвуваха овци о говеда толкоз много щото не бе възможно да се сметнат и да се изброят.
6. И внесоха свещениците ковчега на завета Господен на мястото му, в давира на дома, в светая светих, от доле под крилата на херувимите.
7. Защото херувимите бяха разпрострели крила над мястото на ковчега, и херувимите покриваха ковчега и върлините му отгоре.
8. И изтеглиха върлините, та се виждаха краищата на върлините от светото място пред давира, но извън не се виждаха; и там са дори до днес.
9. Нямаше в ковчега друго освен двете каменни плочи които Мойсей положи там в Хорив, дето Господ направи завет с Израилевите синове когато излязоха из Египетската земя.
10. И като излязоха свещениците из светилището, облакът изпълни дома Господен;
11. и не можаха свещениците да застанат за да служат от облака, защото славата Господня изпълни дома Господен.
12. Тогаз говори Соломон: Господ рече че ще обитава в мрак:
13. съградих ти дом за обитание, място за да обитаваш вечно.
14. И обърна царят лицето си та благослови всичкото Израилево събрание; и всичкото Израилево събрание стоеше.
15. И рече: Благословен Господ Бог Израилев който свърши чрез ръката си онова което говори с устата си на Давида отца ми и рече:
16. От който ден изведох людете си Израиля из Египет не избрах от всичките Израилеви племена ни един град за да се съгради дом щото да е името ми там; но избрах Давида за да е над людете ми Израиля.
17. И дойде в сърдцето на Давида отца ми да съгради дом на името на Господа Бога Израилева.