11. и не можаха свещениците да застанат за да служат от облака, защото славата Господня изпълни дома Господен.
12. Тогаз говори Соломон: Господ рече че ще обитава в мрак:
13. съградих ти дом за обитание, място за да обитаваш вечно.
14. И обърна царят лицето си та благослови всичкото Израилево събрание; и всичкото Израилево събрание стоеше.
15. И рече: Благословен Господ Бог Израилев който свърши чрез ръката си онова което говори с устата си на Давида отца ми и рече:
16. От който ден изведох людете си Израиля из Египет не избрах от всичките Израилеви племена ни един град за да се съгради дом щото да е името ми там; но избрах Давида за да е над людете ми Израиля.
17. И дойде в сърдцето на Давида отца ми да съгради дом на името на Господа Бога Израилева.
18. Но Господ рече на Давида отца ми: Понеже дойде в сърдцето ти да съградиш дом на името ми, добре си направил че е дошло това в сърдцето ти.
19. Ти обаче няма да съградиш дома; но син ти който ще излезе из чреслата ти, той ще съгради дома на името ми.
20. Господ прочее изпълни словото си което говори; и аз възстанах вместо Давида отца си, и седнах на Израилевия престол както говори Господ, и съградих дома на името на Господа Бога Израилева.
21. И приготвих там място за ковчега, в който е заветът Господен когото направи с отците ни когато ги изведе из Египетската земя.
22. И застана Соломон пред олтаря Господен, пред всичкото Израилево събрание, и разпростря ръцете си към небето
23. и рече: Господи Боже Израилев, няма Бог подобен тебе на небето горе и на земята долу, ти който пазиш завета и милостта към рабите си които ходят пред тебе с всичкото си сърдце,
24. ти който си упазил към раба си Давида отца ми това което му си говорил, и говорил си с устата си, и свършил с ръката си, както в този ден.