22. А другата жена рече: Не; но живият е моят син, и мъртвият е твоят син. А тя рече: Не; но мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така говориха пред царя.
23. И рече царят: Едната казва: Този живият е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата казва: Не; но мъртвият е твоят син, а живият е моят син.
24. И рече царят: Донесете ми нож. И донесоха ножа пред царя.
25. И рече царят: Разделете на две живото дете та дайте половината на едната и половината на другата.
26. Тогаз онази жена на която беше живият син говори на царя (защото утробата й я заболя за сина й) и рече: О, господарю мой! дай й живото дете, и недей го умъртвява. А другата рече: Нито мое да е, нито твое: разделете го.
27. Тогаз отговори царят и рече: Дайте на тази живото дете, и недейте го умъртвява: тя е майка му.
28. И чу всичкий Израил за съда който царят съди; и уплашиха се от царя, защото видяха че мъдрост Божия бе в него за да прави съд.