19. Излязоха прочее из града тези слуги на князовете на областите и воинството което ги следваше.
20. И порази всеки человека си; и Сирийците побягнаха, и гони ги Израил; а Венадад Сирийский цар се отърва на кон с конниците.
21. И излезе Израилевий цар та порази конниците и колесниците, и направи на Сирийците голямо поражение.
22. И дойде пророкът при Израилевия цар та му рече: Иди, укрепи се, и размисли та виж що ще да направиш; защото в завръщането на годината Сирийский цар ще възлезе против тебе.
23. А рабите на Сирийския цар рекоха му: Техните богове са богове планински, заради това се преукрепиха против нас; но ако направим бой с тях в полето непременно ще се преукрепим ние против тях.
24. Направи прочее това нещо; извади царете всекиго от мястото му та тури вместо тях войводи.
25. И ти си събери войска колкото войска ти загина, и кон вместо кон, колесница вместо колесница; и нека направим бой с тях в полето, и непременно ще се преукрепим против тях. И послуша гласа им та направи така.
26. И в завръщането на годината изброи Венадад Сирийците, и възлезе в Афек за да направи бой против Израиля.
27. И Израилевите синове се изброиха, и се приготвиха та отидоха да ги посрещнат, и разположиха стана си Израилевите синове срещу тях като две малки козии стада, а Сирийците изпълниха земята.
28. И дойде Божият человек та говори на Израилевия цар и рече: Така говори Господ: Понеже Сирийците рекоха: Иеова е Бог на планините, а не Бог на доловете, заради това ще предам в ръката ти всичко това голямо множество; и ще познаете че аз съм Иеова.
29. И бяха разположени в стан едни срещу други седем дни. И в седмия ден стана сражение; и поразиха Израилевите синове Сирийците сто тисящи пешци в един ден,
30. а останалите побягнаха в Афек към града; и падна стената върх двадесет и седем тисящи от останалите мъже. И побягна Венадад та влезе в града, и скри се из клет в клет.
31. И рекоха му рабите му: ето, сега чухме че царете на Израилевия дом са милостиви царе: да турим прочее вретища на чреслата си и въжа на главите си, и да излезем пред Израилевия цар, негли би ти подарил живота.
32. И препасаха се с вретища около чреслата си, и с въжа на главите си дойдоха при Израилевия цар та рекоха: Рабът ти Венадад говори: Нека живее душата ми, моля. И рече: Жив ли е още? брат ми е.
33. И мъжете взеха това за добър знак, и побързаха да повторят това що излезе из устата му; и рекоха: Брат ти Венадад. И рече: Идете, доведете го. И когато дойде при него Венадад, той го възкачи на колесницата си.
34. И рече му Венадад: Градовете които взе баща ми от баща ти, ще ти ги отдам; и ще си направиш стъгди в Дамаск както направи баща ми в Самария. И аз, рече Ахаав, ще те пусна с този уговор. Така направи уговор с него и пусна го.