2. А когато чу това Иеровоам Наватовий син, който беше още в Египет, дето бе побягнал от лицето на цар Соломона, остана още Иеровоам в Египет:
3. проводиха обаче та го повикаха. Тогаз дойде Иеровоам и всичкото събрание на Израиля та говориха Ровоаму и рекоха:
4. Отец ти ожесточи ярема ни; сега прочее улекчи ти жестокото работане на отца ти, и тежкия му ярем който наложи върх нас, и ще ти работим.
5. А той им рече: Идете си до три дни: после се върнете при мене. И отидоха си людете.
6. И съветва се цар Ровоам с старейшините които предстояваха пред отца му Соломона ката бе още жив, и говореше: Как ме съветвате вие да отговоря на тези люде?
7. И говориха му и рекоха: Ако станеш днес раб на тези люде, и им работиш, и им отговориш, и им продумаш добри думи, тогаз ще ти бъдат раби за всегда.
8. Но той отхвърли съвета на старейшините що му дадоха та се съветва с младите, възпитаните с него и предстоещите пред него.
9. И рече им: Как ме съветвате вие да отговоря на тези люде които ми говориха и рекоха: Улекчи ярема който отец ти наложи върх нас?
10. И говориха му младите, възпитаните с него, и рекоха: Така ще говориш на тези люде които ти говориха и рекоха: Отец ти направи тежък ярема ни; но ти го улекчи нам, - така ще им речеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от чреслата на отца ми.
11. Сега прочее, отец ми натовари на вас тежък ярем, а аз ще направя по-тежък ярема ви: отец ми ви наказа с бичове, а аз ще ви накажа с скорпии.
12. И дойде Иеровоам и всичките люде при Ровоама в третия ден, както бе говорил царят и рекъл: Върнете се при мене в третия ден.
13. И отговори царят на людете жестоко, и остави съвета на старейшините който му дадоха,
14. и говори им според съвета на младите и рече: Отец ми направи тежък ярема ви, но аз ще приложа на ярема ви: отец ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа с скорпии.
15. И не послуша царят людете; защото това нещо биде от Господа, за да изпълни словото си което Господ говори чрез Ахия Силонеца на Иеровоам Наватовия син.
16. И като видя всичкий Израил че царят не ги послуша, отговориха людете на царя и рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? никакво наследие нямаме в Иесеевия син! В шатрите си, Израилю! Промисли сега, Давиде, за дома си. И отиде Израил в шатрите си.
17. А за Израилевите синове които живееха в Юдините градове, Ровоам царуваше над тях.
18. И проводи цар Ровоам Адорама, който бе над данта; и биха го с камене всичкий Израил, и умря. Заради това прибърза цар Ровоам да възлезе на колесницата за да побегне в Ерусалим.