16. И дойде с нея мъж й та вървеше и плачеше след нея до Ваурим. Тогаз му рече Авенир: Иди, върни се; и върна се.
17. А Авенир се разговори със старейшините на Израиля и рече: И вчера и завчера искахте Давида да царува над вас.
18. Сега прочее направете това; защото Господ говори за Давида и рече: чрез ръката на Давида раба си ще избавя людете си от ръката на Филистимците, и от ръката на всичките им неприятели.
19. И говори още Авенир в ушите на Вениаминците; и отиде Авенир да говори и в ушите на Давида в Хеврон всичко що бе угодно на Израиля и на всичкия Вениаминов дом.
20. И тъй, дойде Авенир при Давида в Хеврон, и с него двадесет мъже. И направи Давид на Авенира и на мъжете които бяха с него пир.
21. И рече Авенир Давиду: Ще стана и ще ида, и ще събера всичкия Израил при господаря си царя за да направят уговор с тебе, та да царуваш според всичкото желание на душата си. И проводи Давид Авенира, да отиде с мир.
22. И, ето, Давидовите раби и Иоав идеха от едно нашествие, и носеха с себе си много користи; но Авенир не бе с Давида в Хеврон, защото го бе изпроводил, и отишел бе с мир.
23. А като дойде Иоав и всичкото войнство с него, известиха Иоаву и рекоха: Авенир Нировий син дойде при царя; и изпроводи го, та си отиде с мир.