15. И тъй, прати Господ мор в Израил от сутринта дори до определеното време; и умряха от людете, от Дан до Вирсавее, седемдесет тисящи мъже.
16. И когато ангелът простря ръката си против Ерусалим за да го погуби; разкая се Господ за злото, и рече на ангела който правеше погублението в людете: Стига вече: тегли ръката си. А ангелът Господен бе близу при гумното на Орна Иевусеца.
17. И говори Давид Господу когато видя ангела който поразяваше людете, и рече: Ето, аз съгреших, и аз беззаконие сторих; но тези овци що са сторили? На мене прочее нека е ръката ти, и на дома на отца ми.
18. И дойде Гад в онзи ден при Давида та му рече: Възлез, постави олтар Господу в гумното на Орна Иевусеца.
19. И възлезе Давид според словото Гадово, както заповяда Господ.
20. И погледна Орна и видя царя и рабите му че идат към него; и излезе Орна та се поклона на царя с лице до земята.
21. И рече Орна: Защо дойде господарят ми царят при раба си? И рече Давид: Да купя гумното от тебе та да съградя олтар Господу, за да престане язвата от людете.
22. И рече Орна Давиду: Нека вземе господарят ми царят, и нека принесе в жъртва каквото е угодно пред очите му; ето воловете за всесъжение, и диканите и оръдията на воловете за дърва.