2. И тъй, възлезе там Давид и двете му жени, Ахиноам Иезраелянката, и Авигея жената на Навала Кармилеца.
3. И мъжете които бяха с него възведе Давид, всекиго с домородието му; и населиха се в Хевронските градове.
4. И дойдоха Юдините мъже та помазаха Давида за цар над Юдиния дом. И известиха Давиду и рекоха: Мъжете на Явис-галаад бяха които погребоха Саула.
5. И прати Давид вестители при мъжете на Явис-галаад и рече им: Да сте благословени от Господа защото направихте тази милост на господаря си, на Саула, и погребохте го!
6. Сега прочее да направи Господ вам милост и истина! така и аз ще ви въздам тази добрина, понеже направихте това нещо.
7. Сега прочее нека се укрепят ръцете ви, и бъдете мъжествени; защото господарят ви Саул умря, а Юдиний дом помазаха мене цар над себе си.
8. Но Авенир Нировий син, Сауловий военачалник, взе Исвостея, Сауловия син та го заведе в Маханаим,
9. и направи го цар над Галаад, и над Асурците, и над Иезраелците, и над Ефрема, над Вениамина, и над всичкия Израил.
10. На четиридесет години беше Исвостей Сауловий син когато стана цар над Израиля, и царува две години; но Юдиний дом последва Давида.
11. И числото на дните в които царува Давид в Хеврон над Юдиния дом бяха седем години и шест месеци.
12. И тъй, излезе Авенир Нировий син, и рабите на Исвостея сина Саулова, из Маханаим в Гаваон.
13. И Йоав Саруиний син и рабите Давидови излязоха та се посрещнаха близу при водоема на Гаваон; и седнаха едните отсам водоема, а другите оттатък водоема.
14. И рече Авенир Йоаву: Нека станат сега момците и да поиграят пред нас. И рече Йоав: Нека станат.
15. И тъй, станаха та преминаха на чет, дванадесет от Вениамина, от страната на Исвостея сина Саулова, и дванадесет от Давидовите раби.
16. И хванаха всеки ближния си за главата та прекара ножа си в реброто на ближния си, и паднаха заедно, за то онова място се нарече Хелкат-асурим, което е Гаваон.
17. И стана сражението много жестоко в онзи ден; и Авенир и Израилевите мъже се победиха от Давидовите раби.
18. И там бяха тримата Саруини синове, Йоав и Ависей и Асаил; а Асаил бе лек в нозете като една от полските сърни.
19. И погна Асаил след Авенира; и като тичаше не свърна ни на дясно ни на ляво от след Авенира.