2. И проводи Давид людете, една третиня под ръката на Иоава, и една третиня под ръката на Ависея Саруиния син, Иоавовия брат, и една третиня под ръката на Итая Гетеца. И рече царят на людете: Непременно ще изляза и аз с вас.
3. Людете обаче отговориха: Да не излезеш; защото, ако се обърнем в бяг, не ще да имат грижа за нас: ако щат умря и половината от нас не ще да имат грижа за нас, понеже сега ти си като десет тисящи от нас; за това сега е по-добре да ни си помощник от града.
4. И рече им царят: Каквото ви се види добро ще направя. И застана царят от едната страна на портата; и всичките военни люде излязоха по стотини и по тисящи.
5. И заповяда царят на Иоава и на Ависея и на Итая и рече: Пощадете ми отрока Авесалома. И всичките люде чуха когато царят заповядваше на всичките князове за Авесалома.
6. И тъй, излязоха людете в полето против Израиля; и сражението стана в дъбравата Ефрем.
7. И разбиха се там Израилевите люде от Давидовите раби; и стана там в онзи ден съкрушение голямо, до двадесет тисящи;
8. защото сражението стана там разсеяно по лицето на всичкото място и дъбравата пояде повече люде отколкото пояде ножът в онзи ден.
9. И срещна Авесалом Давидовите раби. И седеше Авесалом на мъска; и влезе мъската под гъстите ветви на един голям теревинт, и хвана се главата му в теревинта, та увисна между небето и земята; и мъската измина под него.
10. И като видя един мъж, извести на Иоава и рече: Ето, видят Авесалома че висеше на теревинт.
11. И рече Иоав на мъжа който му извести: И, ето, ти го видя, а защо го не удари там на земята? и аз бих ти дал десет сребърни сикли и един пояс.
12. А мъжат рече Иоаву: И тисяща сребърни сикли ако биха се наброили в дланта ми не бих турил ръката си на царския син; защото при ушите ни заповяда царят на тебе и на Ависея и на Итая и рече: Внимавайте всеки за отрока Авесалома.