17. А Ионатан и Ахимаас стоеха при източника Рогил, защото не смееха да се явят че влазяха в града; и отиде една слугиня та им извести това нещо; и те отидоха та известиха на цар Давида.
18. А един момък като ги видя каза на Авесалома; но двамата отидоха скоро та влязоха в къщата на едного человека в Ваурим който имаше кладенец в двора си, и слязоха там.
19. И жената взе една покривка та простря върху устието на кладенеца, и насипа върх него грухано жито щото не се позна това нещо.
20. И като дойдоха Авесоломовите раби в къщата при жената рекоха: Де са Ахимаас и Ионатан? А жената им рече: Заминаха барата на водата. И като търсиха и не ги намериха върнаха се в Ерусалим.
21. А когато си отидоха те, онези възлязоха от кладенеца и отидоха та известиха на цар Давида, и рекоха Давиду: Станете та преминете скоро водата; защото така съветва против вас Ахитофел.
22. Тогаз стана Давид и всичките люде що бяха с него та преминаха Иордан: до зазоряването на деня не остана нито един от тях който да не премина Иордан.