2 Царе 14:20-31 Цариградски (BG1871)

20. Рабът ти Иоав направи това за да обърне лицето на тази дума; и господарят ми е мъдър като мъдростта на ангел Божий за да познава всичко що е на земята.

21. И рече царят на Иоава: Ето, сега направих това нещо; иди прочее, доведи младия Авесалома.

22. И падна Иоав с лицето на земята та се поклони, и благослови царя. И рече Иоав: Днес познава рабът ти че намерих благодат пред очите ти, господарю мой царю, защото царят стори според думата на раба си.

23. Тогаз стана Иоав та отиде в Гесур, и доведе Авесалома в Ерусалим.

24. И рече царят: Да се върне в дома си, и да не види лицето ми. И върна се Авесалом в дома си, и не видя лицето на царя.

25. А в всичкия Израил нямаше человек толкоз много похвален заради красотата си както Авесалом: от петата на ногата му дори до върха му нямаше в него порок.

26. И когато стрижеше главата си, (защото всяка година я стрижеше; понеже космите му натегнуваха, за това ги стрижеше,) претегляше власите на главата си, и тежеха двесте сикли според царската теглилка.

27. И родиха се Авесалому трима синове и една дъщеря именуема Тамар: тя бе прекрасна жена.

28. И седя Авесалом в Ерусалим две години цели, а лицето на царя не видя.

29. За това проводи Авесалом до Иоава за да го проводи при царя; но той на рачи да дойде при него. Прати пак втори път, но не рачи да дойде.

30. Тогаз рече на рабите си: Вижте, нивата на Иоава е близу при моята, и има ечимик там: идете та го изгорете с огън. И изгориха Авесаломовите раби нивата с огън.

31. И стана Иоав та отиде при Авесалома в къщата, и рече му: Защо изгориха слугите ти нивата ми с огън?

2 Царе 14