22. А Авесалом не говори с Амнона ни зло ни добро; защото ненавиждаше Авесалом Амнона понеже насили сестра му Тамар.
23. И след цели две години Авесалом имаше стригачи в Ваал-асор, който е близу при Ефрем, и покани Авесалом всичките царски синове.
24. И дойде Авесалом при царя та рече: Ето, сега рабът ти има стригачи: нека дойде, моля, царят и рабите му с раба ти.
25. И рече царят на Авесалома: Не, сине мой, да не идем сега всички, за да не сме ти тегота. И принуди го; но не рачи да иде, и го благослови.
26. Тогаз рече Авесалом: Ако не, нека дойде с над поне Амнон брат ми. И рече му царят: Защо да дойде с тебе?
27. Но Авесалом го принуди, та проводи с него Амнона и всичките царски синове.
28. И заповяда Авесалом на слугите си и рече: Гледайте, когато се развесели сърдцето на Амнона от виното, и ви река: Поразете Амнона, тогаз го убийте. Не бойте се: не съм ли аз който ви заповядвам? укрепете се, и бъдете синове на сила.
29. И направиха Авесаломовите слуги на Амнона както заповяда Авесалом. Тогаз станаха всичките царски синове и възседнаха всеки мъската си та побягнаха.
30. И като бяха те на пътя, слух стигна до Давида, и казваше се: Авесалом порази всичките царски синове, и не остана от тях ни един.
31. Тогаз стана царят, раздра дрехите си, и легна на земята; и всичките му раби които предстояваха раздраха дрехите си.
32. И отговори Ионадав синът на Сама, брата Давидов, и рече: Да не рече господарят ми че са убили всичките момци, царски синове, защото само Амнон е умрял; понеже Авесалом беше решил това от който ден насили сестра му Тамар.
33. Сега прочее, нека не тури господарят ми царят нещо в сърдцето си, и рече че всичките царски синове са умрели; защото само Амнон е умрял.
34. А Авесалом побягна. И стражът момъкът дигна очите си та видя, и, ето, люде много вървяха по пътя зад него от къде страната на гората.