1. И след това Авесалом Давидовът син имаше сестра хубава на име Тамар; и възлюби я Амнон синът Давидов.
2. И страдаше Амнон толкоз щото се разболя за сестра си Тамар, защото беше девица; и видеше се на Амнона твърде мъчно да й стори нещо.
3. И имаше Амнон един приятел, името му Ионадав, син на Сама Давидовия брат; а Ионадав беше человек много хитър.
4. И рече му: Защо ти, сине царев, слабееш толкоз из ден в ден? не щеш ли да ми явиш това? И рече му Амнон: Обичам Тамар сестрата на брата ми Авесалома.
5. А Ионадав му рече: Легни на леглото си та се престори болен; и когато дойде отец ти да те види, речи му: Нека дойде, моля, Тамар сестра ми, и нека ми донесе да ям, и нега сготви пред мене ястието, да видя и да ям от ръката й.
6. И легна Амнон та се престори болен; и като дойде царят да го види, рече Амнон на царя: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар, и нека направи пред мене две мекици за да ям от ръката й.
7. И проводи Давид в дома при Тамар и каза: Иди сега в дома на брата си Амнона та му сготви ястие.
8. И отиде Тамар в дома на брата си Амнона който беше легнал; и взе тесто та замеси, и направи мекици пред него, и сготви мекиците.
9. Сетне взе сковрадата та ги изсипа пред него; но не рачи да яде. И рече Амнон: Извадете всичките человеци що са при мене. И излязоха от при него всички.
10. И рече Амнон на Тамар: Донеси ястието в ложницата за да ям от ръката ти. И Тамар взе мекиците които направи та донесе в ложницата при Амнона брата си.
11. И като ги донесе близу при него да яде, хвана я та й рече: Ела, леж с мене, сестро моя.
12. А тя му рече: Не, брате мой, не ме насилвай, защото не прилича таквоз нещо да стане в Израил: да не направиш това безумие.
13. И аз де да скрия укора си? но и ти ще бъдеш като един от безумните в Израил. Сега прочее, моля, говори на царя; защото не ще ме отрече на тебе.
14. Но той не рачи да послуша гласа й; и понеже бе по-як от нея, насили я, и лежа с нея.
15. Тогаз Амнон я възненавидя с ненавист много голяма, щото ненавистта с която я възненавидя бе по-голяма от любовта с която я бе възлюбил. И рече й Амнон: Стани, иди си.
16. А тя му рече: Няма причина: това зло дето да ме изпъдиш е по-голямо от другото което ми стори. Но той не рачи да я послуша.
17. И викна момъка който му слугуваше и рече: Отпрати сега тази вън от мене, и заключи вратата след нея.
18. И тя бе облечена с пъстра дреха; защото царските дъщери, девиците, с таквиз дрехи се обличаха. И извади я вън слугата му та заключи вратата след нея.
19. Тогаз Тамар взе пепел на главата си, и раздра пъстрата дреха която бе на нея, и като тури ръцете си на главата си, отхождаше, вървеше, и викаше.