22. И рече: До когато още детето беше живо постих и плаках, защото рекох: Кой знае? може да ме помилва Бог, и да остане детето живо.
23. Но сега умря; защо да постя? Мога ли да го повърна пак? Аз ще ида при него, а то не ще да се върне при мене.
24. И утеши Давид жена си Витсавее, и влезе при нея та лежа с нея; и роди син и нарече името му Соломон; и Господ го възлюби.
25. И проводи чрез ръката на Натана пророка та нарече името му Иедидия заради Господа.
26. А Иоав ратува против Рава на Амоновите синове, и облада царския град.
27. И прати Иоав вестители Давиду и рече: Ратувах против Рава, и превзел съм даже града на водите.
28. Сега прочее събери остатъка на людете та разположи стана си против града, и обладай го, за да не обладая аз града, и се нарече името ми над него.
29. И събра Давид всичките люде та отиде в Рава, и се би против него, и облада го.