19. Но като видя Давид че рабите му шепнеха помежду си, разумя Давид че е умряло детето; за това рече Давид на рабите си: Умря ли детето? И те рекоха: Умря.
20. Тогаз стана Давид от земята, и оми се, и помаза се, и промени дрехите си, и влезе в дома Господен та се поклони. После влезе в дома си и поиска да яде; и туриха пред него хляб да яде.
21. И рекоха му рабите му: Що е това което стори ти? Ти пости и плака за детето когато беше живо; а като умря детето ти стана и яде хляб.
22. И рече: До когато още детето беше живо постих и плаках, защото рекох: Кой знае? може да ме помилва Бог, и да остане детето живо.
23. Но сега умря; защо да постя? Мога ли да го повърна пак? Аз ще ида при него, а то не ще да се върне при мене.
24. И утеши Давид жена си Витсавее, и влезе при нея та лежа с нея; и роди син и нарече името му Соломон; и Господ го възлюби.