17. И влезе след него Азария свещеникът, и с него осемдесет свещеници Господни, храбри мъже.
18. И съпротивиха се на цар Озия, и рекоха му: Не принадлежи на тебе, Озие, да кадиш Господу, но на свещениците, Аароновите синове, освещените да кадят: излез из светилището, защото си направил престъпление; и това не ще ти бъде за слава от Господа Бога.
19. А Озия, като имаше в ръката си кадилница за да кади, разяри се; и като се разяри на свещениците, излезе проказата на челото му пред свещениците в дома Господен, близу при олтаря на темяна.
20. И погледна на него Азария първосвещеникът и всичките свещеници, и, ето, бе прокажен на челото си; и побързаха да го извадят от там; и даже сам той побърза да излезе, защото го порази Господ.