10. Тогаз ги отлъчи Амасия, (войнството което бе дошло при него от Ефрема,) за да се върнат на мястото си; и разпали се върло гневът им върх Юда, и върнаха се на мястото с разпален гняв.
11. А Амасия се укрепи, и изведе людете си, и отиде в Дола на солта та порази Сиировите синове десет тисящи.
12. И десет тисящи живи заплениха Юдините синове, и закараха ги на върха на скалата та ги низринаха от върха на скалата; и всичките се строшиха.
13. Но тези мъже от войнството които върна Амасия за да не идат с него на бран нападнаха върх Юдините градове, от Самария дори до Веторон, та поразиха три тисящи от тях, и взеха много користи.
14. А Амасия като се върна от поразяването на Едомците донесе боговете на Сиировите синове та ги постави за себе си богове, и кланяше се пред тях, и приносяше им темян.
15. За това се разпали гневът Господен върху Амасия; и проводи при него пророк та му рече: Защо потърси ти боговете на този народ които не могоха да освободят своя си народ от ръката ти?
16. И като му говореше той, царят му рече: Съветник ли те поставиха на царя? Престани; защо да се умъртвиш? И престана пророкът като рече: Зная че Бог е турил намерение да те изтреби понеже направи ти това, и не послуша моя съвет.
17. Тогаз се съветва Амасия Юдинът цар, и проводи на Иоаса, сина на Иоахаза, Ииуевия син, Израилевия цар, и рече: Ела да се видим лице в лице.
18. И проводи Иоас Израилевът цар на Амасия Юдиния цар та рече: Трънът Ливански проводил на кедра Ливански и казал: Дай дъщеря си на сина ми за жена; но заминал един горски звяр който бил в Ливан, и стъпкал тръна.
19. Ти говориш Ето, поразих Едома, и сърдцето ти те надигна да се хвалиш. Седи сега в дома си; защо да се сплиташ в зло за което би паднал ти и Юда с тебе?
20. Но Амасия не послуша; защото от Бога бе това, за да ги предаде в ръката на неприятелите, понеже потърсиха Едомските богове.