22. И когато начнаха да пеят и да песнословят, Господ постави засади против Амоновите и Моавовите синове, и против онези от гората Сиир що бяха дошли върх Юда, и се удариха.
23. Защото станаха Амоновите и Моавовите синове върх жителите на гората Сиир за да ги изтребят и заличат; и като свършиха жителите на Сиир помогнаха си помежду си да се изтребят.
24. А Юда като отиде до стражата на пустинята погледна към множеството, и, ето, бяха мъртви тела паднали на земята, и никой не беше се избавил.
25. И когато дойдоха Иосафат и людете му за да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи съсъди и взеха си толкоз щото не можеха да ги преносят; и три дена обираха, защото користите бяха много.
26. И в четвъртия ден се събраха в Дола на Благословението, защото там благословиха Господа; за това се нарече името на онова място Дол на Благословение дори до този ден.
27. Тогаз всичките Юдини и Ерусалимски мъже, и Иосафат пред тях, тръгнаха да се върнат в Ерусалим с веселие, защото ги развесели Господ за неприятелите им.
28. И дойдоха в Ерусалим с псалтири и китари и тръби в дома Господен.
29. И нападна страх Божий на всичките царства на онез места когато чуха че Господ ратува против неприятелите на Израиля.
30. И умири се царството Иосафатово; защото неговий Бог му даде покой от всякъде.
31. И царува Иосафат над Юда. Тридесет и пет години на възраст бе когато се въцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим. И името на майка му бе Азува, дъщеря на Силея.
32. И ходи в пътя на Аса отца си; и не се уклони от него, и правеше което бе право пред Господа.
33. Но високите места не се отмахнаха; защото людете не бяха още оправили сърдцата си към Бога на отците си.
34. А останалите деяния на Иосафата, първите и последните, ето, писани са в словата на Ииуя, Ананиевия син, който се споменува в Книгата на Израилевите Царе.
35. А след това съедини се Иосафат Юдинът цар с охозия Израилевия цар, на когото делата бяха нечестиви.