5. Не трябва ли да познаете че Господ Бог Израилев даде царството над Израиля за всегда Давиду, нему и синовете му съ завет на сол?
6. А Иеровоам Наватовът син, рабът на Соломона Давидовия син, стана и подигна се против господаря си.
7. И събраха се при него нищожни и лоши человеци та се укрепиха против Ровоама Соломоновия син когато бе Ровоам бе млад и с меко сърдце и не можеше да устои против тях.
8. И сега вие казвате да станете против царството на Господа което е в ръцете на Давидовите синове, защото сте голямо множество, и имате съ себе си златни телета които Иеровоам ви направи за богове.
9. Не отхвърлихте ли свещениците Господни, Аароновите синове и Левитите, и не направихте ли си свещеници според народите на другите земи? Всеки който прихожда да се освети с теле и седем овна става свещеник на онези които не са богове.
10. А за нас, Иеова е Бог наш, и не оставяме го; и свещениците които служат Господу са Ааронови синове, и Левитите върх служенето;
11. и всяка заран и всяка вечер горят пред Господа всесъжения и благовонен темян, и нареждат хлябовете на предложението върху чистата трапеза, и златния светилник и светилата му за да гори всяка вечер; защото ние пазим стражата на Господа Бога нашего; вие обаче го оставихте.
12. И, ето, Бог сам е с нас глава, и свещениците му с възклицателни тръби за да възклицават против вас. Синове Израилеви, не ратувайте против Господа Бога на отците си; защото няма да успеете.
13. А Иеровоам направи засадата да обиколи за да иде изотзад им, и те бяха пред лицето на Юда, а засадата зад тях.
14. И като разгледа Юда, ето, боят бе и отпред и отзад; и извикаха към Господа, и свещениците възтръбиха с тръбите.