22. Сега прочее послушай и ти, моля, гласа на рабинята си, и нека туря малко хляб пред тебе, та яж за да приемеш сила, понеже отиваш на път.
23. Но не щеше, и думаше: Не ща да ям. Рабите му обаче с жената наедно принудиха го, та послуша гласа им; и стана от земята та седна на поселката.
24. А жената имаше хранена юница в къщата, и побърза та я закла; и взе брашно та замеси, и изпече от него безквасни пити;
25. и донесе пред Саула и пред рабите му, та ядоха. И станаха та си отидоха през онази нощ.