13. Тогаз Давид и мъжете му, до шестстотин души, дигнаха се та излязоха из Кеила и отидоха дето могоха. И извести се Саулу че се избави Давид от Кеила; за това се остави да не излезе.
14. А Давид седна в пустинята в крепки места, и седеше на една гора в пустинята Зиф. И търсеше го Саул всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му.
15. И видя Давид че излезе Саул за да иска живота му; и Давид беше в пустинята Зиф, вътре в дъбравата.
16. Тогаз стана Ионатан Сауловий син та отиде при Давида в дъбравата, и укрепи ръката му в Бога.
17. И рече му: Не бой се; защото няма да те намери ръката на баща ми Саула; и ти ще царуваш над Израиля, а аз ще бъда вторий по тебе; ей, Саул баща ми знае това.
18. И направиха двамата завет пред Господа; и седеше Давид вътре в дъбравата, а Ионатан си отиде в дома си.
19. А Зифците възлязоха при Саула в Гавая и рекоха: Не е ли скрит Давид у нас в крепки места вътре в дъбравата, на хълма Ехела, който е към юг от Иесимон?
20. Сега прочее, царю, слез според всичкото желание на душата си за да слезеш; а наше дело ще бъде да го предадем в ръката на царя.
21. И рече Саул: Благословени вие от Господа, защото ме пожалихте.
22. Идете прочее, уверете се по-точно, научете се и вижте мястото му дето стъпя ногата му, и кой го е видял там; защото ми казаха че е много коварен.
23. И тъй, вижте и научете се в кое от всичките скришни места е скрит; и като се известите върнете се при мене, и ще ида с вас; и ако е в тази земя; непременно ще го издиря между всичките тисящи Юдини.
24. И станаха та отидоха в Зиф при Саула. А Давид и мъжете му бяха в пустинята Наон, на полето към юг от Иесимон.