9. И рече Ионатан: Да ти не бъде никога това щото да знаех аз наистина че злото е решено от баща ми да дойде върх тебе, и да ти не известя това.
10. И рече Давид Ионатану: Кой ще ми обади ако ти отговори баща ти жестоко?
11. А Ионатан рече Давиду: Ела да излезем на полето. И излязоха двамата на полето.
12. И рече Ионатан Давиду: Господ Бог Израилев е свидетел ако, около този час утре или в третия ден, като изпитам баща си, и, ето, има нещо добро за Давида, не изпратя тогаз до тебе да ти го известя:
13. така да направи Господ Ионатану, и така да приложи! Ако ли баща ми е решил злото против тебе, ще ти известя това, и ще те изпроводя, и ще отидеш с мир; и Господ да бъде с тебе както беше с баща ми!
14. И не само доде съм жив ще покажеш към мене милост Господня за да не умра,
15. но и във век няма да отсечеш милостта си от дома ми, и тогаз даже когато Господ изтреби от лицето на земята всекиго от Давидовите врагове.
16. И направи Ионатан уговор с Давидовия дом, и рече: Господ да изиска отмъщение от Давидовите врагове.
17. И направи още Ионатан Давида да се закълне, поради любовта му която имаше към него, защото го обичаше както обичаше истата си душа.
18. И рече му Ионатан: утре е нов месец, и ще видят че те няма, защото седалището ти ще бъде праздно.
19. И като стоиш три дни, да слезеш по-скоро и да дойдеш на мястото дето беше се скрил в деня на онази работа, и да седнеш при камика Евил.
20. И аз ще устреля три стрели от страна, като че стрелям в цел.
21. И, ето, ще пратя момчето и ще му кажа: Иди, намери стрелите. Ако река нарочно на момчето: Ето, стрелите са отсам тебе, вземи ги, тогаз ти ела защото е мир тебе, и няма никаква повреда: жив Господ.
22. Ако ли река на момчето така: Ето, стрелите са оттатък тебе, иди в пътя си, защото Господ те е изпроводил.
23. А за думата която сме говорили аз и ти, ето, Господ нека е свидетел между мене и тебе във век.
24. И тъй, скри се Давид на полето; и когато дойде новомесечието, царят седна на трапезата да яде.
25. И седна царят на седалището си както винаги, на седалище при стената; а Ионатан стана, и седна Авенир при Саула; а Давидовото място беше праздно.
26. Саул обаче не каза нищо през онзи ден, защото рече в себе си: Нещо му се е случило, та не е чист: нечист ще да е.
27. И на утринта, втория ден на месеца, пак Давидовото място беше праздно; и рече Саул на Ионатана сина си: Защо не дойде Иесеевият син на трапезата нито вчера нито днес?
28. И отговори Ионатан Саулу: Давид поиска убедително от мене дозволение да иде до Витлеем,