23. И говориха Сауловите служители тези думи в ушите на Давида. И рече Давид: Просто нещо ли ви се види да стане някой царски зет? А аз съм человек сиромах и нищожен.
24. И Сауловите служители му известиха и рекоха: Това казва Давид.
25. И рече Саул: Така ще речете Давиду: Царят не ще вено, но сто Филистимски краекожия, за да си отмъсти царят против неприятелите си. Но Саул мислеше да направи Давида да падне в ръцете на Филистимците.
26. И когато неговите служители известиха Давиду тези думи, угодно биде Давиду да стане зет на царя, за това и преди да се изпълнят дните
27. стана Давид та отиде, той и мъжете му, и уби от Филистимците двесте мъже; и донесе Давид краекожията им, и даде ги на пълно на царя за да стане царски зет. И даде му Саул дъщеря си Михала за жена.
28. И видя Саул и позна че Господ беше с Давида; и обичаше го Михала Сауловата дъщеря.
29. И тъй, още повече се боеше Саул от Давида; и стана Саул винаги враг на Давида.
30. И излязоха Филистимските князове на бран; и откак излязоха, Давид се обхождаше по-разумно от всичките Саулови служители; за това името му придоби голяма почест.